АД И РАЙ (Неделя Месопустна)

Едва ли има богословска тема, с която да се спекулира толкова продължително и упорито, както с темата за Свършека на света: за Второто пришествие (идване) на Христос, за Всеобщото възкресение, за Страшния съд и вечния живот. Едва ли има също така и друг богословски въпрос, по който да се разпространява толкова противоречива и невярна информация. А това са жизне­но важни неща, тъй като се отнасят както за временния земен живот, така и за вечния живот след смъртта. Бъдещото състояние на всеки от нас е в зависимост от решенията, които вземаме в настоящия живот, от избора, който правим сега, тук на земята.

Както знаем, с тези въпроси се занимава богословската наука есхатология (от гръцката дума есхатос – последен). През втората половина на миналия век и до днес учението за последните дни (есхатона) е обект на особено внимателно изучаване. Това предизвиква голямо разнообразие от реакции сред вярващите, като се стига дори и до крайности. Есхатофобите (от есхато-фобия) изпитват страх от темата и избягват разискването й. Есхатоманите (от есхатомания) пък се занимават предимно с нея и отъждествяват есхатологията с цялото богословие. Разбира се, никоя от тези крайности не е желателна. Едно спокойно и премерено становище ще ни помогне да бъдем най-близо до истината.

Многобройни са въпросите, предмет на изучаване от есхато-логията. Днес, във връзка с евангелското четиво (Мат.25.:31-46), бих искал да се спрем и на понятията рай и ад и овързаните с тях въпроси: място или състояние са раят и адът; необратима и окончателна ли е Божията присъда; временно или вечно ще трае Божието наказание и пр.

В Съдния ден Христос, по собствените Му думи, „ще седне на престола на славата Си” (Мат.25:31) и ще раздели добрите от лошите човеци както пастир отлъчва овци от кози. Тогава Той ще произнесе и присъдата Си. Добрите, поставени от дясната Му страна, ще прикани да влязат в Божието Царство, защото са изпълнили първата Му и най-важна заповед – да обичат и да оделотворяват любовта си с милосърдни дела. А тези от лявата Му страна ще изпрати в „огън вечен” пак според същата мярка – защото са били безсърдечни и не са се придър­жали към закона на любовта. Царството Божие, вечният живот, ние наричаме рай, а вечният огън, вечната мъка – ад.

Веднага възниква въпросът: раят (съответно адът) място ли е или състояние? Преди да отговорим на този и на всички въпроси, свързани с духовния, свръхестествения свят, трябва да помним, че нямаме нито понятия, нито съответни изразни средства, с които да обрисуваме и да обясним тези недостъпни за сетивата ни небесни неща. Но Бог чрез Своето откровение все пак ни е дал някаква представа за Отвъдното – дотолкова, доколкото можем да я възприемем. Освен това „неизразимото със земен език става донейде достъпно за духовния ум по пътищата на вярата и на духовния опит, който всеки може да има, понеже ние сме съставени не само от тяло, но и от душа. Иначе, ако за никого и при никакви условия тайнственият отвъден свят беше недостъпен, никой не би бил в състояние да вярва в него… Опитът на всеки човек в свое време му доказва истинността на онова, което се проповядва от нашата свята вяра” (Архимандрит Серафим (Алексиев), Беседи за живота след живота, т. I, София, 1994г.).

И тъй: какво са и къде са раят и адът? Така поставен, въпросът звучи твърде грубо и наивно. Защото триизмерността на мате­риалния свят на важи за отвъдния – той има съвсем други, духовни измерения, недостъпни за нас докато сме в плът. Когато преминем през вратата, наречена смърт, и съществата ни се освободят от плътта, ние ще влезем с душите си в невидимия свят и ще го видим с духовните си очи. Раят и адът са преди всичко състояния на човешката личност след смъртта и след Страшния съд. Раят е блажено общуване на чистата душа с Бога. Праведниците, образно казано, ще съзерцават Бога в светлина и слава и ще бъдат в единение с Него. „В това най-близко общение с Бога те ще намират пълно задоволяване за своя ум, който се стреми към светлина и истина, за своята воля, която търси доброто, и за сърцето, което жадува щастие” (Православен катехизис, София, 1985г.). В блаженството на душата на човека ще участва и тялото му. Но това няма да бъде просто усилване на удоволствията познати от земния живот. Защото това тяло ще бъде „духовно”, „прославено” от Божията светлина, каквото е било тялото на Христос при Преображението Му на Тавор и след Възкресението. С такива „прославени” тела праведниците няма да изпитват никакви нужди, скърби и болести.

И тъй като след Възкресението ние пак ще имаме тела, макар и нетленни, леки, преобразени и безсмъртни, можем да мислим за рая и ада не само като състояния, но и като място. „Както Царството Небесно, така и адът съществуват обективно. Наис­тина, те са извън рамките на нашите земни представи за про­странство и време, намират се в пространство от друг вид, което макар и да започва от нашия видим свят, се разгръща в непознати за нас битийни сфери” (Архимандрит Серафим, цит. съч., т. II).

Адът е мястото, където ще отидат грешниците, но той е и ужасното състояние, в което изпада починалия без покаяние човек. Адът, за разлика от рая, е отсъствие на Бога или отхвър­ляне на присъствието Му. Адът е преживяване на интензивна мъка, включваща физическо страдание и угризение на съвестта, чувство на бездънна самота и горчивина от съзнанието за погубваме на личността. Адът е дълбока покруса от съзна­ването, че си пропилял живота си и си пропуснал уникалния шанс да живееш вечно в неземна радост, окъпан от незаляз-ващата светлина на Божието присъствие, потопен в разтапящата сладост на Неговата близост. Адът е мрак, безплодно съжаление и пълна безнадеждност. („Надежда всяка тука оставете” – пише на портите на Дантевия „АД”).

Спасителят нарича ада „огнена геена, дето червеят не умира и огънят не загасва” (Марк 9:48). „Геена огнена се наричала Еномовата долина, близо до Йерусалим, на югозапад от него. По време на еврейското идолопоклонство в тази долина се извършвали отвратителни жертвоприношения (II Парал. 28:3). А когато след Вавилонския плен евреите се отърсили напълно от идолопоклонството, започнали да изпитват отвращение и към самото място на своето предишно идолослужение – Еномовата долина. „И за да усилят това свое отвращение, евреите започнали да докарват там от Йерусалим всевъзможни нечистотии и трупове на хора, оставени без погребение; понякога там се изпълнявали и смъртни присъди. Въздухът в тая долина бил тъй заразен, че за очистването му, там горял постоянно огън. Поради тези причини това място станало за евреите страшно и омразно; наречено било от тях огнена долина и служело за символ на вечните мъчения на грешниците. Червеят е огънят, които измъчват грешниците, са символи на най-жестоките адски мъки: червеят изразява предимно вътрешните гризения на съвестта, а огънят – страшните външни мъки” (Православен катехизис…).

И праведните в рая, и грешните в ада няма да блаженстват и страдат еднакво. Според степента на праведност, съответно -греховност, ще има различни степени на блаженство и стра­дание. Те може да не са толкова въпрос на обективни обстоя­телства, колкото на субективно преживяване. Големият съвре­менен богослов Милард Ериксън в капиталния си труд „Хрис­тиянско богословие” прави аналогия с различните степени на удоволствие, което различните хора получават от един концерт. „Едни и същи звукови вълни попадат в ушите на всички, но реакциите могат да варират от скука до екстаз… Никой няма да осъзнава различията в степените на наслада и така няма да има замъгляване на съвършенството в небето поради съжалението за пропуснати възможности.” И по-нататък продължава: „Раз­личните степени на наказанието пък отразяват факта, че адът се състои в това, че Бог е оставил грешния човек с конкретния характер, който той си е избрал за този живот. Нещастието, което човекът ще преживее от това да живее със собствената си зла същност, ще бъде пропорционално на неговото съзнание какво точно е сторил, когато е избрал злото.” А архимандрит Серафим в цитираната по-горе книга пояснява: „Въпреки раз­личието в степента на блаженство, всички ще бъдат безкрайно щастливи и никой никому не ще завижда, тъй като всеки ще бъде благодарен за подареното му спасение. Всеки ще съзнава, че за малкото трудове на земята е получил несравнено повече, отколкото е заслужил. Щом не е в пъкъла, а между Божиите избраници, всеки ще възпява Бога за милостта Му и ще се чувства безкрайно удовлетворен от своя дял в блаженството, защото ще съзнава, че този дял е тъкмо по неговата мярка.”

Спомням си колко се вълнувахме като семинаристи, когато учехме тези неща. Струваше ни се много несправедливо да бъдеш наказан с вечни мъки за греховете, които си сторил в един незначителен отрязък от време, какъвто е земният живот, „Нима Бог може да бъде толкова жесток и отмъстителен?” -питахме се ние в недоумение. (Обясненията на учителя не ни задоволяваха, навярно поради нашата незрялост). По-късно постепенно си изяснихме нещата. Бог не наказва и не изпраща никого в ада. Той иска всички да се спасят (вж. II Петър 3:9). Ние сме създадени за безсмъртие, за вечен живот. Дали да живеем вечно близо до Бога (в рая) или да живеем вечно без Бога (в ада), избираме самите ние. Това е наш избор – според живота, който водим. Приемайки или отхвърляйки Бога и Неговата благодат, ние сами определяме своята участ. Както казва К. С. Луис в книгата си „Проблемът болка”: „Грехът е човешкият отговор към Бога през целия живот: „махай се и ме остави на мира”. Адът е последният отговор на Бога към човека: „Както желаеш”. Бог оставя човека на мира, както човекът сам е пожелал” (к. м.). Този наш избор ще бъде окончателен и ще определи нашето вечно състояние. В Свещеното Писание никъде не се споменава за втори шанс или за временност на присъдите. Напротив – многократно се посочва, че те ще бъдат окончателни и ще траят вечно (както е и в днешното евангелско четиво).

Накрая бих искал да обобщим. Отвъдният, свръхесественият свят е непостижим за нашите плътски сетива. Ние можем да имаме само бегла представа за него и не можем да го опишем, защото нямаме на земята подходящи изразни средства. Раят (Небесното Божие Царство) и адът са преди всичко състояния на човека след смъртта и Възкресението, но и места, само че в други, непознати нам (пространствени) измерения.

Блаженството не трябва да се приема в груб материален (земен) смисъл: несекващата небесна радост „извира” от Бо­жието присъствие.

Адът не е толкова място на телесни страдания, а място на пълна самота, угризения на съвестта и окончателно отделяне от Бога.

И в рая, и в ада има степени (нива) на блаженство и страдания.

Раят и адът не са Божия награда или наказание (така ги наричаме условно), а личен избор на свободната човешка личност.

Решенията, които вземаме в този живот – да приемем или отхвърлим Бога – са съдбоносни. Те определят нашата участ след смъртта.

А тя е окончателна и не ще има край. /15 февруари 2004г./

Към СЪДЪРЖАНИЕ на книга 2 – С дух и истина

This entry was posted in С Дух и истина 2. Bookmark the permalink.

Отзиви / Коментари

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s