ВЪЛНИТЕ НА ЛЮБОВТА (Задушница)

„Любовта никога не отпада ” (1Кор. 13:8).

Православната Църква ни учи, че Христос възглавява и обединява всичко земно и небесно (вж. Еф. 1:10). Чрез Христос като глава на едната Църква – земна и небесна – ние, вярващите на земята, и небесните жители, можем да влизаме в общение помежду си. Това общуване става чрез молитвата, която е израз на взаимната ни любов. Нали именно любовта е тази, която ни е свързвала и приживе с нашите покойници. По същия начин тя ни свързва с тях и след смъртта им, защото любовта неумира с човека. „Любовта – учи ни апостол Павел – никога не отпада.” Защото тя е качество на душата и е безсмъртна като нея. Човек умира телом, но душата му – с всичките си качества – продъл­жава своя живот в отвъдния свят. И тази душа, която е „придо­била” любовта с богоугоден живот на земята, я „пренася” на небето като своя неотменима придобивка. Тази любов е раят за блажените души. Тя „тече” двупосочно между небето и земята и смъртта не може да бъде преграда за нея. Израз на тази любов е застъпничеството пред Бога на небожителите за нас, живее­щите на земята техни братя; израз на тази любов е и нашата молитва за покойниците, преминали в свръхестествения свят.

Смъртта не може да ни попречи да се обичаме и да си помагаме и взаимно чрез молитва, защото искрената и безкористна любов е по-силна от смъртта – нали Сам Бог е любов (вж. I Йоан 4:8). Затова Светата Църква от най-дълбока древност е постановила да се молим за починалите и в лични молитви, чрез заупокоини литургии, панихиди, задушници, раздаване и благотворене да измолваме за тях прошка на греховете и подобряване на задгроб­ната им участ. А това е възможно поради факта, че ние всички (живи. и починали) имаме на небето един вечен Ходатай – Господ Иисус Христос. „Ако някой съгреши – пише св. апостол Йоан Богослов, – то пред Отца имаме Ходатай Иисуса Христа Правед­ника; и Той е умилостивение за нашите грехове” (I Йоан 2:1-2). Той „приема” молитвите на св. Богородица и на светиите и молитвите на нашите близки покойници, получили дръзновение да Му се молят за нас; Той приема и нашите молитви за почи­налите.

Според нашата християнска вяра милосърдието е мярка за стойността на човешкия живот – то е външният, практическият израз на любовта. Когато ние вършим добро дело или правим милостиня в памет на починалите, все едно, че на тях сме го сторили; тази добрина на тях се „приписва”. Често пъти самите починали ни „подсказват” какво да сторим за тях. Безброй са случаите, в които покойници насъне се явяват на свои близки, за да им поискат или наредят да направят за тях едно или друго нещо. Дали тава не са примери за духовна прелест (прелъс­тяване, прелъгване), дали не са лукави заблуди на дявола? Потвърждаването им в живота, пълното съответствие на имена и факти свидетелства, че става дума за действителни случки.

Ще ви разкажа два случая, които архимандрит Серафим (Алексиев) помества в книгата си „Беседи за живота след живота” (том II)

„Една жена от село Цинга (Дряновско) сънувала покойния си син, който й казал:

–   Майко, имаш толкова хубави пилета и нито едно не искаш да ми изпратиш.

–   Но как, сине, да ти го пратя? Нали си умрял! – учудила се тя.

Той отговорил: – Ще заколиш най-хубавото пиле, ще го очистиш и ще го пратиш на вдовицата с трите деца в Дряновския манастир. Тя ще го сготви и аз ще вечерям с тях.

Майката с готовност изпълнила нареждането, доверявайки се на съня си, при все че не знаела нищо за такава вдовица. Когато мъжът и занесъл закланото пиле в Дряновския манастир, оказало се, че наистина там временно пребивавала една изселена нуждаеща се вдовица с три деца.

Моя близка от град Добрич ми разказа един свой забе­лежителен сън, който предавам дословно с нейни думи:

„Сънувах покойната си сестра. Сочи ми своята кърпа на главата и казва: „Виж колко е скъсана! Дайте от мое име една нова кърпа за глава на Руска Николчината. Тя е сирак. Има нужда от нова кърпа”. Сутринта разказах на мама съня си. Тя веднага повика Руска и й даде нова кърпа за Бог да прости на сестра ми”.

Затова ние правим помени и раздаваме в памет на почи­налите; за тях, за техните преминали в отвъдното души са и тези нарочни дни, наречени задушници. Силна и действена е искрената молитва на добрия християнин. Ала стократно по-силна и действена е общата молитва на Църквата, възнасяна едновременно от десетки и стотици вярващи. Така се помолихме и ние в току-що отслужената заупокоина света литургия. Сега ще продължим молитвата си за починалите и в общата панихида. И можем да бъдем сигурни, че тази наша молитва, възнасяна от толкова много вярващи и любещи души и сърца, ще прелее бреговете на отвъдното и като огромна вълна, като мощен талаз ще стигне до Бога и ще измоли от Него прошка, светлина и покой за всички починали. /5 ноември 2005 г./

Към СЪДЪРЖАНИЕ на книга 2 – С дух и истина

This entry was posted in Събития. Bookmark the permalink.

Отзиви / Коментари

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s