ГЛАСЪТ НА НАДЕЖДАТА

Насърчението
(VII Неделя след Неделя подир Въздвижение)

В семинарията постъпих с отличен успех. Попадайки в нова и непозната среда, далеч от дома и без родителски надзор, аз доста понижих успеха си. Завърших първата година с успех някъде около „добър”.

В самото начало на втори клас в един слънчев следобед до мен се приближи нашият учител по история и ме попита:

–   Александре, ти с какъв успех дойде в семинарията?

–   С отличен – отговорих.

–   С пълен отличен и с похвална грамота – допълни учи­телят. -Ас какъв успех завърши първи клас?

–   Някъде около четири и двадесет.

–   Четири и двадесет – повтори учителят. – Ти беше първенец в приемния конкурс и от теб се очаква да бъдеш и първенец на класа. А стана един среден ученик. Нима това те задоволява? Стегни се, намали разходките из гората и игрите, и възстанови успеха, с който дойде в семинарията. Зная, че можеш много повече.

Винаги ще помня този разговор. Ще кажете: какво толкова? Един учител е посъветвал един ученик да повиши успеха си.

Така е. Но за мен този кратък и обикновен наглед разговор имаше голямо значение. Думите на този любим на всички семинаристи учител попаднаха в целта. На мен ми е трябвало точно това: някой да се поинтересува от мен, да покаже загриженост и доверие, да ме насърчи. Това именно направи учителят по история и неговото поощрение изигра решаваща роля. Аз възстанових високия си успех, поддържах го докрай и така завърших семинарията.

Замисляли ли сте се колко важна роля играят в живота ни добрите, насърчителните думи? Когато нещата вървят добре, те съзвучно съпътстват успехите ни; когато имаме затруднения и изпитания, те ни дават сили и решимост да продължаваме. Едно искрено поощрение може да ни отпусне и да ни освободи от напрежение; може да удвои силите ни и да ни вдъхне увереност. Понякога дори може да изиграе огромна, съдбовна роля в живота ни. Забележките и поправките също са полезни, защото ни насочват и моделират действията ни, но насърченията ни мотивират и ни дават крила. Казват, че човешкото сърце е дете, което иска другите да го обичат и да му показват любовта си. По същия начин можем да кажем, че човешката воля е състезател, който се нуждае и жадува за подкрепата на ближните.

Да. Не само децата се нуждаят от одобрение и насърчение -нуждае се всеки човек – почти винаги и почти за всичко. Особено нужни са ни поощрителни думи, когато сме неуверени или преживяваме труден период. В такива моменти няколко насърчи­телни думи могат да прозвучат наистина като глас на надеждата.

Веднъж млада майка ми разказа колко трудно й е било да се оправя с тригодишната си дъщеря. Момиченцето било невъобра­зимо палаво, не се спирало нито за миг и непрекъснато говорело и пипало нещо. Майката редовно посещавала богослуженията, но да се влезе в храма с малката било опасно: дъщеричката й говорела силно, непрекъснато шавала и шумяла. Веднъж точно по време на „Отче наш” тя легнала на пейката и навирила крачета право нагоре. Майката виновно погледнала възрастното семейство до себе си и бързо извела малката навън.

Истинско затруднение. Младата жена обичала да посещава неделните служби – тя просто не можела без тях. Но с малката палавница това било невъзможно. Все пак след две-три седмици тя се престрашила и отново отишла на църква с дъщеричката си – просто нямало на кого да я остави. Озовали се отново до същото възрастно семейство. „Сега ще ме нахокат заради миналия път” – помислила си майката. И наистина, мъжът се обърнал към нея и тихичко й казал: „Какво чудесно малко момиченце имате. То е специален дар от Бога за вас”. „Аз се нуждаех точно от такова разбиране и насърчение – завърши разказа си младата жена, – за да мога с удвоени сили да продължа да възпитавам малката си немирница”.

„Смърт и живот има в силата на езика” (Притчи 18:22) — четем в Притчи Соломонови. Ободрителните, поощрителните думи наистина могат да бъдат „думи на живот”, които да дадат нов подтик в поведението ни. Марк Твен е казвал, че може да изкара цял месец с един добър комплимент. Християнското насърчение, разбира се, е много повече от искрен комплимент или приятелско потупване по рамото, колкото и ценни да са те. По думите на един писател то е „вид изразяване, което помага на човека да желае да бъде по-добър християнин дори когато животът е тежък”.

Пример за християнско насърчение е старият и забравен вече поздрав на нашите деди и прадеди. Когато някой минава покрай работещи хора, той поздравява: „Помага Бог!”- „Дал Бог добро!”- отвръщат поздравените. Колкото кратко и точно, толкова християнско и съдържателно. От нищо друго не се нуждае така силно работникът, както от Божията помощ и сътрудничество; от нищо друго не се нуждае запътилият се нанякъде човек, както от Божието благословение, което да увенчае пътуването му със сполука и добро. И срещащите се взаимно си ги пожелават.

Насърчението е един вид милосърдие, т.е. доброволно и щедро даряване. Даряваш добро чувство, блага дума, смелост, подкрепа, морална сила, вдъхновение. Трябва да бъдем наистина щедри един към друг и да не скъпим добрите и братските си чувства, а да ги изразяваме с одобрителни и окриляващи думи, с думи на обич и съпричастие. От насърчение, както казах и преди малко, се нуждае всеки човек, всяка жива душа. Затова и апостолът ни учи: „Нека бъдем внимателни един към друг, за да се насърчаваме към любов и добри дела” (Евр. 10:24).

В днешния евангелски разказ (Лука 3:41-56) ние намираме един забележителен пример на насърчение и подкрепа, даден ни от Самия Господ Иисус Христос. Спасителят е помолен от Яир, началник на синагогата, да дойде в дома му и да излекува единствената му дванадесетгодишна дъщеря, която била на смъртно легло. Те вече вървят към дома на болната, когато ги среща един от слугите на Яир с ужасната вест, че момичето е умряло. Можем да си представим какво е преживял в този момент и без това сломеният баща. Христос е бил единствената и последна надежда едничкото му чедо да оживее; и ето сега, малко преди да стигнат до дома му, момичето умира. Загасва и сетната искрица упование. Навярно горкият баща с мъка се е удържал на нозете си, когато Христос го поглежда и му казва: „Не бой се, само вярвай и спасена ще бъде” (Лука 8:50). Спаси­телят знае какво става в душата на Яир, вижда, че той е напълно сломен и дори няма сили да продължи. Тогава го поглежда (какъв ли поглед е имал Спасителят?) и му казва тези толкова обикно­вени и толкова забележителни думи: „Не бой се, само вярвай и спасена ще бъде!”

Това е насърчението, което имаме от нашия Господ и Спа­сител; това е насърчението, което трябва да носим в умовете и сърцата си и никога да не забравяме; това е насърчението, което трябва да ни крепи и да ни дава сили и в най-тежките изпитания. Защото го имаме от Самия Господ Иисус Христос, Който винаги е с нас – „през всички дни до свършека на света” (Мат. 28: 20). /6 ноември 2005г./

Към СЪДЪРЖАНИЕ на книга 2 – С дух и истина

This entry was posted in С Дух и истина 2. Bookmark the permalink.

Отзиви / Коментари

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s