ДЕМОНИ И ПРЕСТЪПЛЕНИЯ

(Архангеловден)

В последно време почти не минава ден, в който да не чуем или да не прочетем за поредното кърваво убийство. Малолетни пребили възрастен мъж; ученик убил и нарязал съученика си; момичета удушили приятелката си; син заклал баща си, майка си и невръстното си братче… И така в една безкрайна ужасяваща поредица. Престъпления и убийства винаги е имало и за съжа­ление ще има и занапред. Но толкова чести, толкова жестоки и безсмислени те никога не са били. Такъв необуздан изблик на агресия и кръвожадност положително никоя друга епоха и общество не са преживявали. (В скоби ще кажа, че повсемест­ното нашествие на злото намира отражение и в езика, който се говори днес. Вземете например текстовете на популярните песни от първите десетилетия на миналия век, т. нар. стари шлагери. Каква наивност според днешните представи, доброта, чистота и нежност лъха от тях. Най-голямото страдание там е болката от раздялата с любим и близък човек. А ако се заслушаме в песните на днешните певци и групи, ще останем поразени от вулгарното изсипване на мръсотии и пошлост. Съвсем не е случаен и фактът, че днес вместо „чудно хубаво” младите казват „адски хубаво (готино)”, а вместо „красиво, впечатляващо”, казват „жестоко”! Струва си да се замислим как така най-страшните понятия като „ад” и „жестокост” станаха означения за „красиво”, „хубаво”, „добро”!).

Причините за това неудържимо изригване на злото, според повечето социолози, психолози и педагози, са много. Струва ми се, че грешат. Причините не са много, а една единствена и тя се нарича липса на любов. Ако детето, юношата, младежът не получат обич от родителите, роднините, близките, приятелите, колегите, те ще израснат и ще живият като духовно уродливи хора, без (изградена) душа, без сърце и без съвест. За такива хора няма добро и зло, има приятно и неприятно, изгодно и неизгодно. Всичко, което ми е приятно и изгодно, е „адски готино”, независимо какво изпитват другите – така разсъждават те. Други мотиви, други чувства и други съображения просто не са им познати. А както светлината е абсолютно необходима за фотосинтеза при растенията и изобщо за живота на земята, така и любовта е абсолютно условие за „синтеза” на доброто у хората и между хората. Там, където има любов, там е и Бог, защото Бог е любов. Там, където няма любов, има злоба, жесто­кост и престъпления. Защото там е Сатаната.

Днес е денят на св. архангел Михаил – началникът, архи-стратегът на безплътните небесни ангелски войнства. На онези добри и чисти духовни същества, които с радост изпълняват промислителната Божия воля и с усърдие и загриженост ни помагат (на нас, хората) в нашите оскъдни и немощни пориви към доброто, пазейки ни от нашите греховни наклонности и от нападенията на злите сили. На онези зли сили, демоните, които някога също са били ангели Божии, но заслепени и увлечени от първия ангел Денница, който се възгордял и поискал да бъде равен Богу, те се разбунтували срещу своя Създател, били низвергнати от небето и станали „поднебесни духове на зло­бата”. За тях бих искал да поговорим днес и по-специално за тяхното влияние върху хората.

Добре известно е, че както ангелите ни помагат и съдействат в доброто и ни пазят от погибел, така и демоните ни изкушават, подтикват ни към злото и ни „пазят” от спасение. Демоните могат да ни внушават мисли, при това много умело, подлагайки ни на майсторска психологическа обработка. Те много добре познават слабостите на човека, когото съблазняват, и атакуват точно слабите му места. Това е така, защото дяволът по силата на духовната си природа вижда в човешкото същество неща, които самият човешки дух, затворен в телесното си тяло, не може да види. Веднъж поддал се на дяволските съблазни и съгрешил, човек е в много опасно положение. С тази стъпка той се е отдалечил от своя ангел пазител (от Бога) и се е приближил до демона. Ако чрез разкаяние, изповед и причастие човек не прекъсне тази опасна близост, грози го страшна беда. Дяволът лукаво и безмилостно ще го оплита в греховните си мрежи, докато не го превърне в свой пленник и не го подчини изцяло на волята си. Горко на такъв човек! Получил достъп до душата му, бесът постепенно го уподобява на себе си, изсмуква всичките му жизнени сили и така завладява грешника, че започва да използва тялото му като инструмент. Именно с такава дяволска намеса в живота на хората може да се обясни безсмислената и сляпа безсърдечност на много от престъпленията, които стават днес край нас.

В своята статия „Мистичните корени на престъпността” руският свещеник отец Родион пише: „По свидетелството на св. Йоан Златоуст, демонът не изоставя онзи човек, който му се е отдал, докато не го уподоби на себе си или не го доведе до самоубийство. Това напълно се потвърждава и от нашия съвре­менен живот. В съдебната психиатрия се използва термина „натрапчива идея”, която се нарича още „насилствено влечение”. Ето какво четем по този въпрос в учебника „Съдебна психиат­рия”: „Към волевите нарушения можем да отнесем импулсив-ните състояния, които се характеризират с възникване на непреодолими или трудно преодолими подбуди за извършване на едни или други действия без предварително решение (к. м.). Прието е да различаваме няколко импулсивни състояния. Кататоничните импулсивни състояния често имат характер на безсмислени, немотивирани, агресивни и разрушителни дейст­вия. Често от болните това се преживява като подчинение на чужда воля (синдром на Кандински)”. Но щом престъплението се извършва не по волята на този, който го върши, а под непреодолимото въздействие на нещо, очевидно извън него, т. е. на чужда воля, то поставя се въпросът: чия е тази ужасна воля? Не е ли това волята на този дух, който ние наричаме зъл? В последно време в нашата страна забележително се увеличи броят на немотивираните убийства. Оказва се, че без всякаква видима причина един човек убива друг. (…) Както вече казахме: човек, който не е защитен от християнската православна вяра, Светите тайнства и молитвата, се оказва беззащитен пред мрежите на изкушението, прострени пред него. Той пада в една или друга мистична примка и, живеейки в този свят според закона на своите страсти, ловко бива ръководен от нечистия дух. (…) Колкото и страшно да звучат тези думи, мнозинството от хората в нашето общество са зомбирани, т. е. това са хора, покорно изпълняващи волята на вселилия се в тях нечист дух, който често ги довежда до страшни престъпления или самоубийство. При това мярката на обсебването е право пропорционална на грехов-ността и безверието на човека. (…) Всичко това свидетелства за състояние на пълна лудост, на обсебеност на някои хора”.

Разбира се, следователи, съдебни лекари, психиатри и психо­лози изцяло пренебрегват тази огромна и непозната извън религията област на човешкото битие. Непозната и неизучена, защото е отричана и непризнавана. А и най-беглият досег с нея, и най-предпазливото надникване в нейните страховити глъбини е разтърсващо. В тази област е натрупан и описан огромен духовен опит. Но много по-лесно е злото да бъде отричано, отколкото да признаем, че съществува и да се изправим очи в очи с него. За злите сили, за демоните също е много удобно да отричаме тяхното съществуване. Така те действат на спокойствие и свобода. Когато твърдим, че в къщата няма крадец, не го и търсим; необезпокояван той обхожда навсякъде. Но ако вдигнем тревога, ако покажем, че сме го усетили и видели, и започнем да претърсваме стаите, за да го заловим и изгоним, на крадеца ще му стане тясна къщата и той ще побърза да се махне.

Но кой да бие камбаната? Кой да вдигне тревога и да подгони крадците, лекомислено допуснати в човешките души? Естест­вено ние, християните. Колкото и да е слаб гласът ни, колкото и да го заглушава гръмливия суетен глъч, колкото и да не искат да го чуят безгрижно разлюлените и прехласнати множества, той, нашият глас, трябва да звучи непрекъснато и навсякъде. Както ехти по време на гъста мъгла камбаната на планинска хижа. От многото залутали се из усоите и пропастите, все някой ще чуе спасителния звън, ще тръгне към него и ще се избави.

Затова усилието си струва. /8 ноември 2004 г./

Към СЪДЪРЖАНИЕ на книга 2 – С дух и истина

This entry was posted in С Дух и истина 2. Bookmark the permalink.

Отзиви / Коментари

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s