ЗА ЗЛОТО, БЕДИТЕ И НЕЩАСТИЯТА

(Неделя след Неделя подир Въздвижение)

Преди години бях поканен от младо семейство да направя освещаване на новото им жилище. Стопанката на дома ми довери, че тя и съпругът й доскоро били атеисти, но едно драматично събитие разтърсило издъно душите им и ги обър­нало към вярата. Изгубило се кучето им. Любимото им куче. Разстроена дълбоко, съпругата казала: „Ако се намери кучето ни, значи има Бог; ако не се намери – няма!” Кучето се намерило и те повярвали в Бога. И ето – като пръв израз на тяхната внезапно бликнала вяра е и тази покана да осветя дома им.

За този куриозен случай се сетих наскоро, когато отново освещавах дома на младо семейство. Бях предупреден, че стопанинът, преуспяващ музикант, е болен от рак на кожата и болестта е в напреднал стадий. Въпреки че не се чувстваше добре, той присъства на освещаването. След обряда си пого­ворихме надълго и нашироко. Младият мъж беше наясно с всичко. Знаеше, че изживява последните си дни. Тежкото нещас­тие обаче не бе сломило вярата му. Приемаше съдбата си с християнско примирение, без следа от ропот или озлобление. Не можеше да си обясни защо точно него е сполетяла тази зла участ, но се молеше Бог да му даде сили и мъжество да си отиде достойно от този свят – опростен и простил на всички.

Така и стана. След седмица ми съобщиха, че е починал. Видях го пак на опелото му. Изглеждаше спокоен и облекчен. Никога няма да забравя този мъж и примера, който ни остави – пример за мъжествено, мъдро и безропотно приемане на Божията воля, пример за християнско търпение, непоколебима вяра и несек-ваща любов към хората и към света, който трябваше да напусне толкова рано и мъчително. А имаше прекрасен дом, любеща съпруга и чаровна шестгодишна дъщеря.

Тези два житейски примера очертават двата полюса на нашето отношение към бедите и нещастията. Безверните и маловерните хора са като тръстика, която вятърът на преврат­ностите непрекъснато люлее и накланя в произволни посоки. Радостите и сполуките набързо разпалват вярата им, но бедите и нещастията още по-бързо я гасят. Такива хора докато добруват се показват като примерни и ревностни християни – никой не би могъл да предположи колко крехка и несигурна е вярата им. А тя е такава, защото не е основана на дълбока и твърда вътрешна убеденост; убеденост, която е почувствана и преживяна със сърцето. Такава слаба вяра е основана на пясъчната основа на земното добруване и щастие. И както то е ефимерно и несигурно, такава е и вярата им – първото по-сериозно изпитание я руши и разпилява.

Оказва се, че изпитанията, бедите и нещастията са пробен камък за вярата на всеки християнин. Можем да перифразираме една известна максима и да кажем, че неприятностите и бед­ствията са за вярата това, което е вятърът за огъня. Ако огънят е силен, вятърът ще го разпали още повече, ако огънят е слаб, вятърът ще го загаси. Дали пък Бог не допуска бедите и нещас­тията и с такава цел – да кали и засили вярата на вярващите и да изобличи лъжевярата на невярващите?

Появата на злото в света и неговата природа са вълнували умовете на хората от незапомнени времена. Напоследък този въпрос отново е наболял и актуален, тъй като и страната ни, и много други страни бяха сполетяни от тежки бедствия. Затова нека днес, когато евангелското четиво ни припомня трогателната история за възкресяването на единствения син на наинската вдовица, да си припомним християнското становище за злото и многообразните му проявления в света и в живота на хората.

Бог е сътворил невидимия и видимия свят и всичко, създадено от Него е „твърде добро” (Бит. 1:31), според пестеливия израз в книгата Битие а ние, в унисон с псалмопевеца Давид, бихме възкликнали: всичко е удивително премъдро, дивно и прекрасно!

Естествено е да се запитаме: след като Бог е създал всичко „твърде добро”, откъде се е взело злото? Как се е появило в света? Християнският отговор е: злото е дошло в света чрез грехопадението на първия ангел Денница (Луцифер). И той е създаден добър като всички други ангели, дори най-добър и съвършен, но помамен може би от собственото си съвършенство, се възгордял, пожелал да бъде равен с Бога, въстанал срещу Него и бил низвергнат, свален от небесата. Злото пък в човешкия род идва чрез грехопадението на съблазнените от Сатаната наши прародители Адам и Ева. Сатаната (Денница) им предава своя грях и те, поблазнени от възможността да станат „като богове” и възползвайки се от свободата си, направили грешния избор и престъпили Божията повеля. Всъщност злото като самостоя­телна, независима (субстанциална) сила не съществува. Злото -това е отсъствие на добро; злото – това е съгрешилото, прова­лилото се добро. „От този безнадежден опит на Адам и Ева – по думите на К. С. Луис – произтича почти всичко, което наричаме човешка история: парите, бедността, амбициите, войната, про­ституцията, класите, империите, робството – дългата ужасяваща история на човека който се опитва да намери извън Бога нещо, което да го направи щастлив”.

Да! Злото е станало възможно благодарение на свободната воля. Защо тогава Бог ни е поднесъл дар, чрез който злото се е явило в света? Защото чрез свободната воля и само чрез нея в света могат да се явят и да съществуват любовта и доброто, братството и радостта. Без свободен избор, без доброволност нямаше да има зло, но нямаше да има и добро, а ние щяхме да бъдем едни механични играчки с дистанционно управление. Сътворявайки ни като свободни същества, Бог безспорно е знаел какво прави и какво ще стане. Независимо как ние оценяваме нещата, Бог по Своята премъдрост явно е преценил, че рискът си заслужава.

В нашия материален свят, облъчен и разяден от греха и доминиран от бесовския княз, изпитания, болести, катастрофи и всевъзможни нещастия винаги ще има. Казахме как се е явило злото в света. В дългите векове на човешката история, подклаж­дано от силите на мрака и с усърдното и безразсъдно съучастие на хората, то все повече се е разраствало. А според неотменимия духовен закон всяко зло неминуемо, рано или късно, се стоварва върху главата на този, кайте го е причинил. Трябва ли тогава да се чудим, че жестокостите, злосторствата, страданията и бед­ствията стават сякаш все по-чести и смъртоносни? Имаме ли право да се питаме защо Бог ги допуска и дори да Го виним за тях, след като това е нашият избор?

Ще завърша както и започнах – с пример. Едно дете помагало на майка си да прави кекс. Лизнало от брашното и останало изненадано от неприятния вкус. Маслото му се сторило още по-безвкусно. Лимонът се оказал противно кисел, а суровите яйца направо го отвратили с вида и вкуса си. Кексът обаче станал пухкав, сладък и благоуханен. Детето не могло да се начуди как майка му от тези безвкусни продукти успяла да направи толкова вкусен кекс.

Така, като майката, действа и Бог. В житейската съдба на всеки човек Той забърква и смесва наличните продукти: успехи, неприятности, загуби, радости, болести, разочарования, пости­жения – в съотношения и количества, които само Той си знае. Ние обикновено не Можем да си обясним защо в един момент слага едно, а в друг – друго. Това, което трябва да знаем с абсолютна сигурност е, че Бог е наясно какво прави и че Неговата рецепта е безпогрешна, колкото горчива и ненужна да ни се струва понякога някоя съставка. Трябва спокойно да оставим Бог да замесва тестото и да Му съдействаме с всички сили – без да се колебаем или роптаем, без да се съмняваме или противим. Тогава можем да бъдем сигурни, че кексът непременно ще стане хубав. /9 октомври 2005 г./

Към СЪДЪРЖАНИЕ на книга 2 – С дух и истина

This entry was posted in С Дух и истина 2. Bookmark the permalink.

Отзиви / Коментари

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s