КАМБАНАТА

Бях с приятели на излет високо в планината. Внезапно времето се влоши и падна гъста мъгла. Нямахме водач и изгубихме пътя. Не знаехме накъде да вървим, а започна и да се стъмва. Всеки предлагаше своя посока, но така и не стиг­нахме до съгласие накъде да тръгнем. А мракът се сгъстяваше и положението ни ставаше наистина драматично.

Тогава чухме камбанен звън – не силен, но ясно доловим. Заслушахме се с надежда. Да! Наистина беше камбана. Биеше равномерно и спокойно, не спираше. Някои от нас твърдяха, че някъде наоколо със сигурност има хижа, но не знаехме накъде да я търсим. Явно хижарят биеше камбаната, за да насочва заблудените туристи. Тръгнахме по посока на звъна. Трудно намирахме стръмната пътека, но камбаната не спираше да бие. Нейният звън ставаше все по-близък и силен и не само ни показваше посоката, но ни даваше надежда и сили. След около час труден преход, вече в пълен мрак, водени все така от гласа на камбаната, намерихме топлата и уютна хижа.

Бяхме спасени!

Благодарение на камбаната, чийто звън ни показа посоката, като ни водеше в тъмнината.

И на хижаря, който не спря да я бие.

Изкачило се високо в планината на техническия напредък, съвременното човечество е обгърнато от мъглата на нравст­вената безпътица. Мракът се сгъстява, става все по-студено, но никой не посочва верния път към светлата и топла хижа на спасението.

Впрочем, не никой!

Всеки, който се заслуша, може да долови един тих, но ясен камбанен звън. Това е гласът на Христовата Църква. Той ехти от две хилядолетия — ту по-силно, ту по-слабо, но винаги доловим и различим. Всички го чуват, но не всички му обръщат внимание и не всички му се доверяват; някои дори се опитват всячески да го заглушат. Тези пък, които му повярват и тръг­нат след него, намират спасение. Така през вековете са се спасили хиляди и милиони човешки души. Защото гласът на Църквата прогласява Божието слово, Божията истина, Бо­жията посока. А това е единствената истина и единствената посока, която води към живот.

Всичко друго е напразно лутане, суета и гибел.

Ала спасителният камбанен звън не е само гласът на Църк­вата. Камбана момее и трябва да бъде всеки християнин. Всеки един от нас неспирно и неуморно трябва да „звъни” и да разнася гласа на Христовото благовестие, да упътва и да насочва всички, които се лутат в мъглите на заблудите. Всички или поне тези, които са готови да чуят този „звън” и да тръгнат след него.

С тази своя книга се опитвам и аз да „ звъня “. Бих се радвал ако за тези от вас, които знаят накъде да вървят, тя бъде едно потвърждение на вярната посока. И бих бил наистина щастлив, ако нейният „звън “успее да насочи онези, които все още търсят пътя и са готови да се „ вслушат ” в него.

Свещ. Александър Лашков

Към СЪДЪРЖАНИЕ на книга 2 – С дух и истина

This entry was posted in С Дух и истина 2. Bookmark the permalink.

Отзиви / Коментари

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s