НЕДЕЛЯ НА СЛЕПИЯ

Наскоро отидох на излет до един язовир в Средна гора. Много пъти бях посещавал това живописно място, но винаги успявах да намеря и да видя в него нещо ново и непознато. Така беше и сега. Бях поразен от красотата и щедростта на цъфтящата пролет. Боровата гора беше пълна с гъби масловки, по поляните и ливадите между пъстрите цветя се бялкаха печурки и пърхутки, язовирът гъмжеше от риба. Черешите край изоставения път тежаха от плод, а лекият ветрец разнасяше уханието на цъфна­лите люляци. Отвсякъде се чуваха птичи песни и разбира се, кукането на кукувицата. Чудех се какво да си набера и да си занеса у дома – нежни полски цветя или голям люляков букет, гъби или хрупкави череши. (Имаше вече и горски ягоди, но бяха още зелени. А ако имах въдици и не беше забранен период, можех да си хвана и риба). Прибрах се у дома с кошница гъби и пълен със снимки фотоапарат. На другия ден отворих Еван­гелието, за да започна подготовката на днешната проповед. Неделното четиво е откъс от Йоан, девета глава, първи до тридесет и осми стих. Изцеряване на слепородения (затова и тази шеста неделя след Пасха се нарича Неделя на Слепия). Зачетох се и постепенно ме обзе същото усещане за пролетна свежест, изобилие и светлина, което изпитах предишния ден при моя излет. Буквално всеки израз, всеки стих и всяка дума преливаха от дълбоки богословски истини, от кристална нрав­ствена красота и духовни благоухания. Не една, а десетки теми, коя от коя по-съдържателни, могат да се намерят в този евангелски разказ. Всички го знаем, много пъти сме го чели и слушали и винаги можем да намерим в него нещо ново и неоткрито досега. И така е с цялото Свещено Писание.

Изцеряването на слепородения е една дълбокосъдържателна, поучителна и драматична случка, от която би станал прекрасен религиозен филм. Героите са индивидуализирани, характерите им са ярко обрисувани; външните сблъсъци между личности и групи се редуват с вътрешни душевни борби; чувствата и страстите са истински и силни. А финалът е светъл, възвишен и отворен към небесното.

Ала това съвсем не е всичко. Особено вълнуващи са скритият смисъл и скритото действие, което се развива невидимо, но осезаемо в мистичния втори план на случката. Точно върху него искам да насоча сега вашето внимание.

Слепороденият олицетворява езическия свят. Поради душев­ната си слепота езичниците не могли „да видят” истинния Бог. Ала Бог – Христос, „ги видял”. Как? „Като минаваше”, тоест не като бил на небето, а като се въплътил, като се явил на земята в плът. Той видял слепите езичници някак мимоходом, защото бил пратен „при загубените овци от дома Израилев” (Мат. 15: 24). И как Христос излекувал слепотата? Като „плюнал на земята и направил калчица”. В слюнката някои тълкуватели виждат символ на божествената природа на Спасителя, а в пръстта -човешкото Му естество. Да помажеш духовните си очи с тази калчица, това ще рече: да повярваш в истината, че Христос е истински Бог и истински човек.

Но освен езическия свят, слепороденият въплъщава също така и състоянието на всеки отделен човек. Родени чрез „страст­но” раждане в един греховен свят и носещи пораженията на първия грях, ние нямаме истински духовни възприятия, нямаме духовно зрение. С приемането на вярата духовните ни очи се отварят, но с това лечението не приключва. Трябва да отидем и до Силоам, извора на кръщението, и да се кръстим в Пратения, тоест в Христа. Какви са обаче последиците от това да повярваш и да се кръстиш? Твърде често това са изпитания, изкушения и неудобства – и за нас, и за семействата ни. Със своите различни възгледи и мнения ние често си навличаме упреците, подиграв­ките и недоволството на околните. Понякога името на Спасителя предизвиква разпри и раздели, и ние трябва да сме подготвени за това. Ще има и моменти, когато ще ни е трудно да обясним и да убедим другите какво точно е сторил Иисус за нас. Но ние трябва твърдо и непреклонно – като прогледналия слепороден -да стоим в изповядването си. Дори понякога само и с простич­кото свидетелство: „Едно зная – че бях сляп, а сега виждам!”

Изцеряването на слепородения е една убедителна и красно­речива илюстрация на пътя на спасението – от оня миг, когато лутайки се незрящи в мрака на безверието или лъжеверието, ние се обръщаме към светлината. Богословът Брус Милн е открил в този разказ нещо забележително. Той обръща внимание върху градацията, развитието на наименованията, които про­гледналият дава на Христос. В стих единадесети той Го нарича „Един човек, Който се нарича Иисус”; в стих седемнадесети заявява „пророк е”; по-късно в стих тридесети – „отвори ми очите”, а в стих тридесет и седми – „от Бога е”. „Един човек, Който се нарича Иисус… Пророк… Който ми отвори очите… Пратен от Бога”. За да стигне накрая до: „Вярвам, Господи! И Му се поклони” (Йоан 9:38). Не е ли това пътят, който изминава всеки човек, всяко общество, всеки народ в търсене на Господа? В началото и слепецът чува думите на Христос, но все още поради слепотата си не Го вижда. Отива в Силоам, измива се и проглежда, но все още не познава Този, Който го е изцерил. Фарисеите грабват прогледналия и започват истинско поли­цейско разследване на случая, стараейки се да отрекат или поне да омаловажат стореното чудо. Но прогаедналият слепец показва силен и твърд характер; очевидно е, че вярата вече е пуснала здрави корени в сърцето му и той, въпреки агресивния натиск на фарисеите, не се отрича от свидетелството си, дори когато го похулват и изгонват вън. И тук, в момента на най-голямо изпитание, когато сърцето на прогледналия прелива от мъчи­телното чувство на отхвърленост и самота, го намира Иисус. Той е предупредил учениците Си и всички Свои последователи, и всички нас, че „ще бъдете мразени от всички народи заради Моето име и ще ви изгонят от синагогите” (Мат.24:9; Йоан 16:2). Но Христос също така е обещал на всички ни: „Не бойте се… Аз съм с вас през всички дни до свършека на света” (Мат. 14:27; 28:20). И когато хората, воюващи против Истината, похулят и изгонят нейния изповедник от обществата си, потънали в заблуди и духовен мрак, Сам Иисус ще го намери и ще го дари с най-висшето познание и най-дълбока вяра. Това именно е духовното проглеждат и духовното виждане.

Така слепороденият получава двойно зрение. Слепотата му, смятана от всички за проклятие, се превърнала за него в най-висше щастие, в истинска благодат. Бог не му дарил телесни очи в майчината утроба както на повечето хора, но му ги дарил по-късно с една безценна награда – духовните очи, духовното проглеждане. Така слепороденият, който дълги години живял в пълен веществен и духовен мрак, се оказал облагодетелстван, ощастливен от слепотата си, защото изведнъж видял не само белия Божи свят, но и Самото „Слънце на Правдата”.

Видял и изповядал.

Изповядал и се поклонил.

В тази дълбокосъдържателна и вълнуваща евангелска история се оглеждат съдбите на много хора и народи, потърсили, наме­рили и „видели” Христа.

Би било прекрасно да видим по същия начин и себе си в нея. /4 юни 2005 г./

 

Към СЪДЪРЖАНИЕ на книга 2 – С дух и истина

This entry was posted in С Дух и истина 2. Bookmark the permalink.

Отзиви / Коментари

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s