ОТВЪД (Месопустна задушница)

В своята изчерпателна и задълбочена книга „Беседи за живота след живота” архимандрит Серафим (Алексиев) разказва след­ната алегория:

„Квачка мъти яйцата си. С майчинска нежност тя ги обръща от време на време под крилете си и им шепне: „Не бойте се, мои рожби, че бивате разбутвани. Това съм аз, майка ви. Аз смущавам спокойствието ви, но за ваше добро. Ако се залежите на една страна, ще излезете от вашите черупки неразвити и сакати пиленца и ще умрете. Аз ви обичам. Аз ви обичам като майка и ако ви смущавам в съня ви, то е не за да ви мъча, а за да ви помогна да се развиете всестранно, та като излезете от вашите черупки, да бъдете напълно годни за новите условия, в които ще се озовете, и да се радвате на свободни и приятни движения в един чуден слънчев свят, който никога не сте виждали. Да, има друг свят! Вие не го познавате, но той съществува. В него има много по-хубав и чист въздух от този, който дишате сега в черупките си. В него има много повече светлина в сравнение с тая, която прониква през порите на черупката. В него има много по съвършени движения от тези, които можете да правите сега, сковани в черупките си. Вярвайте на думите на вашата майка, която ви обича и се грижи за вас. Вие не ме виждате, но това не значи, че аз не съществувам. Ще дойде ден, когато ще ме видите. Пък и помислете: ако аз не съществувам, отде сте произлезли вие? Кой ви топли под крилете си, кой ви размърдва от време на време? Може би не ме разбирате съвсем и недоумявате как вие, свикнали с удобните си черупки, ще излезете от вашата естест­вена среда и ще влезете в друга, съвсем нова среда и там ще продължите да живеете! Не се чудете, а ми се доверете! Аз затова съм над- вас, за да ви подготвя за новия живот, който ви очаква. За вас сега най-важното е да сте под крилете ми. Защото всяко едно от вас, което се окаже навън, няма да види живот и ще умре преди да се е родило. Растете в надеждата, която ви нашепвам, и обичайте майка си, която ви обича. Много скоро ,;аш1 ще се уверите в истинността на това, което ви говоря”.

„Така приблизително шепне и на нас, които се намираме в черупката на плътта, нашият Небесен Отец, Творец и грижовен Промислител – пояснява архимандрит Серафим. – Той ни е създал с безсмъртна душа и ни съгрява с крилете на Своя Дух Свети, както квачка топли яйцата под Себе Си (вж. Бит. 1:2). С Евангелието на Своя Божествен Син Той ни просвещава и ни подготвя за очакващия ни нов живот. На земята ние сме вре­менно. Нашето истинско и вечно жилище е на небесата (Фил. 3:20). Там ще бъдем вечно живи в съвсем други, нови за нас условия, и ако сме били послушни на Бога, ще бъдем безкрайно щастливи в един безкраен свят”.

Но къде е този безкраен отвъден свят, къде е това Царство Небесно? – ще ни попитат веднага скептиците и невярващите. -На някоя друга планета ли, на друга слънчева система или в някоя друга галактика?

Веднага трябва да отговорим, че въпросите са зададени неправилно и звучат неуместно. Защо? Защото Божието Царство (раят) и адът не са материални, географски, а нравствени понятия. Отвъдният свят е свръхестествен, духовен и за него са неприложими нашите земни мерки; координати (място в про­странството), дължина, ширина и пр. Свръхестественият свят не лелей в нашето пространство, той е извън него и извън времето. Сам Христос ни казва, че Царството Божие „не е от тоя свят” (Йоан 18: 38), че за него не може да се говори: „Ето тук е, или: на- там е” (Лука 17:21). И душите, и Божието Царство, и адът са извън обсега на нашите земни простран-ствено-времеви категории. Когато душата „свали плътта като дреха” и влезе в този невидим и тайнствен свят, ние ще го видим с духовните си очи; за нашите плътски сетива той е недостъпен. Затова и не можем да го опишем, защото тук, на земята, нямаме за него нито представи, нито думи или понятия. Но Бог не ни е оставил в пълно неведение. Това, което не можем да изразим със земен език, става донякъде достъпно за духовния ум чрез вярата и духовния опит, които всеки може да придобие. Ако невидимият свръхестествен свят беше абсолютно недостъпен за всички, никой не би могъл да вярва в него.

Но няма какво толкова да се озъртаме и да прелитаме с мислите си пространствата и времената. Сам Христос ни е открил, че Царството Небесно е вътре в нас, вътре във всяка боголюбива душа. Бог е вездесъщ, Той е навсякъде, а където е Бог, там е и Неговото Царство. Ако Бог е в сърцата ни, и Царството Божие ще е в сърцата ни. Ако пък не носим Бога в сърцата си, ще сме далеч от Царството Му – далеч не като разстояние, а нравствено. Между Царството Божие и душата има взаимно проникване – както гъбата е във водата, така и водата е в гъбата. „Ала за да стане това дивно взаимно проник­ване – пише архимандрит Серафим във вече цитираната книга -душата трябва да бъде подобна на гъба, годна да всмуква небесната благодат. Ако душата прилича на камък…, и Царството Божие не ще може да се всели в нея. Такава душа се само­изключва от Царството Божие”. Св. Йоан Златоуст убедително пояснява: „Същинското Царство Небесно се състои в това – чрез добър живот да спечелим благоволението и милостта на Гос­пода.” А Св. Дмитрий Ростовски пише: „Царството Небесно не е нищо друго, освен освобождение от страстите и съединение с Господа чрез любовта”.

Не бива обаче да изпадаме в крайност и да мислим, че Царството небесно и ада са само състояния на душите, т.е. трябва да се предпазим от прекалено психологизиране на тези понятия. „Както Царството Небесно, така и адът съществуват обективно -пише архимандрит Серафим. – Наистина те са извън рамките на нашите земни представи за пространство и време, намират се в пространство от друг вид, което макар и да започва от нашия видим свят, се разгръща в непознати за нас битийни сфери”.

В една от тези битийни сфери, които наричаме рай и ад, се намират душите на нашите покойници. Засега временно, а след Второто пришествие и Страшния съд – завинаги. И тъй като сегашното им пребиваване там е временно, ние можем с молит­вите си и с милосърдни дела в тяхна памет да подобрим участта на тези, които са далеч от Бога. Такова е учението на нашата света Православна Църква, такава е нейната древна традиция, такава е и нашата вяра и упование. Нека сега, на общата пани­хида, от сърце да се помолим за всички починали – не само за нашите близки и сродници, но за всички от века починали, знайни и незнайни, близки и далечни, приятели и неприятели. И нека нашата молитва, понесена на крилете на вярата и любовта, да стигне до престола на премилостивия Бог като духовно благоухание и Той, като види искрената ни вяра, нелицемерната ни любов и горещо състрадание, да дарува на починалите прошка и вечен покой. /5 март 2005 г.

Към СЪДЪРЖАНИЕ на книга 2 – С дух и истина

This entry was posted in С Дух и истина 2. Bookmark the permalink.

Отзиви / Коментари

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s