СНЯГ, ВОДИ И НЕБЕСА (Богоявление)

Само преди няколко дни посрещнахме Новата година – петата година на двадесет и първото столетие. Когато казваме, че вече сме в Двадесет и първи век, сякаш искаме да подчертаем в какви модерни и напредничави времена живеем. С този израз като че ли искаме да изтъкнем колко сме цивилизовани, усъвършенства­ни, автоматизирани, „интернетизирани” и пр.

И това наистина е така. Но обграждайки се с техника, електро­ника и удобства, даваме ли си сметка и колко много губим -като светоусещане, като светоглед, като мислещи телесно-духовни същества? Удобствата и механизмите сякаш са прекъс­нали и заличили пряката ни, непосредствена връзка със света. Въздухът, земята, огънят, водата вече не са за нас това, което са били за древния човек – могъщи и тайнствени космически стихии, а помпа или прахосмукачка, запалка или горяща в хола камина. Водата? Отваряш кранчето и тя потича – топла или студена – каквато пожелаеш. Водата, която векове наред е била един от основните религиозни символи, едновременно и символ, и извор на живот. Без храна човек може да преживее доста дълго, но без вода умира бързо и точно това, по думите на протопрезвитер Александър Шмеман, го прави жадуващо същество. А тъй като без вода е невъзможна и чистотата, тя, водата, е символ и на очищението, на обновата и възраждането.

Водата също така е сила и мощ, красота и нежност. Тя също като въздуха може да се носи с огромна скорост и да помита всичко по пътя си, но може и да милва и леко да люлее. Водата е по-плътна, по-осезаема материя от въздуха; тя сякаш е въплъ­тен въздух и това най-добре можем да видим в открито море, където бездънното небе се отразява и сякаш лежи дълбоко в морските недра. В открито море, където въздух и вода се сливат в едно.

Ако успеем да си възвърнем поне част от това древно възприе­мане на света, на стихиите и на материята, сътворени и оживотворени от вселюбещия Бог, ние ще видим, ще чуем и ще преживеем по съвсем друг начин днешния празник. Ето, след малко ще пристъпим към извършването на Великия водосвет. Вслушайте се в молитвите и песнопенията и „вие ще почувст­вате, че тук се извършва не просто едно древно чинопоследование, а нещо, което и сега говори, както и преди хиляди години, за нашия живот, за нашата вечна и нечезнеща тъга по очистването, възраждането, обновлението…” (Александър Шмеман, Възкресни беседи). Ще видите, ще почувствате и ще разберете Кръщението Иисусово в цялата му пълнота, дълбочина и смисъл. Ще си дадете сметка, че влизайки и умивайки се във водите на Йордан Господ Иисус Христос освещава водната материя и я прави годна и за нашето кръщение, за нашето очистване и обновяване (виж Тит 3:5). При Кръщението Гос­подне Христос се потопи в Йорданските води, „за да даде на водите – по думите на св. Прокъл, патриарх Цариградски, -дара на освещението”. Чрез днешното Велико водоосвещение ние пък спомняме и възпроизвеждаме Кръщението Господне. Цити­раният вече руски църковен деятел, неуморен проповедник и задълбочен богослов Александър Шмеман, прониква още по-дълбоко в смисъла и тайната на събитието. В своята беседа за Кръщението Господне той пише: „Сам Бог в образа на човек влезе в тази вода и съедини Себе Си не само с човека, но и с цялата материя, правейки я светла и светоносна, насочена, устремена към живота и радостта.”

Нека и ние сега се опитаме така именно да видим, да почувст­ваме и да преживеем днешния велик празник. С възхищението и светоусещането на първите християни, с невинността им на деца и с боговиждането на чистите по сърце. Та и в нашите души, и в живота ни да потекат лъчезарните богоосветени Йордански струи. Струите на очистването, на възраждането и обновлението.

Ще завърша малко необичайно. За конец бих искал да ви прочета едно прекрасно стихотворение. То се казва „Бого­явление” и е написано от моя съученик от семинарията Радко Радков, най-големият поет и драматург на съвременна България.

Богоявление

Валяха снеговете песенни,
звъняха църкви и в студа
се спускат радостни процесии
по хълмовете на града.

Клокочат струи в ледовете.
Спасете ме като преди,
Богоявленски водосвети,
целебни бликащи води!

И се разтваря всяка къща
пред греещата свобода
на пеещата, всемогъща,
свещенодействена вода.

По ръсейки и кръщенета,
според завета от предци,
вървят свещеници и светят
като възкръснали светци.

И аз след смърт и дълга битка
се връщам в детството,’ назад
при лъхащата здраве китка,
замръзнала за благодат.

Кръсти се, слънце, в ледовете!
Спасете ме като преди,
Богоявленски водосвети,
целебни бликащи води!

Да, видя как невидим пърха
във ветрове и снежен пух
над църквицата златовърха
Йордански гълъб, Божи Дух.

Как под зората розопръста,
димяща в белите лъки,
трошат леда и хвърлят кръста
в йордановденските реки!

И да се къпя в многозария
от бистър стъклописен мраз,
превърнал моята България
във сребърен иконостас!
Богоявление.
Съседство
на сняг, води и небеса.
Аз твойто тайнствено наследство
през огъня ще пренеса!

6 януари 2005 г.

Към СЪДЪРЖАНИЕ на книга 2 – С дух и истина

This entry was posted in С Дух и истина 2. Bookmark the permalink.

Отзиви / Коментари

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s