СЪРАБОТНИЦИ БОЖИИ (Нова година 2006)

СЪРАБОТНИЦИ БОЖИИ

Ако се вгледаме в часовника, едва ли ще забележим как се движат стрелките. Колкото и да се взираме, не ще видим как разцъфтяват цветята или как растат децата край нас. Въпреки това всички с тъга отбелязваме, че времето не просто „върви” и „минава”, а лети с шеметна скорост. Колко бързо и сякаш неусетно се търкулнаха в бездната на миналото първите пет години на XXI век. Точно преди пет години, на същата дата стоях на същото това място. Първи януари, понеделник, 2001 година. Ден първи на първата седмица, на първия месец, на първата година на XXI век. С колко добри очаквания и светли надежди посрещнахме тогава новото столетие. Вярвахме, че войните, раздорите и страданията са останали завинаги зад нас, в отминалия бурен и кървав XX век. Надявахме се, че те са нещо завинаги изживяно и загърбено и че едва ли някога ще се повторят. Въобразявахме си, че горчивите и жестоки уроци на историята са ни направили по-мъдри, по-добри и по-състрада­телни.

Оказа се, че не сме се променили нито на йота. И новият век започна така, както си отиде старият – с конфликти, войни, кървави терористични актове и хиляди невинни жертви. Оказа се, че човечеството нито е поумняло – поне малко! – нито е станало по-добро; оказа се, че сме си все същите -ненаситни в алчността и упорити в злота. А и не би могло да бъде иначе!

Защото доброто и светлото в човека, „живата вода” на любовта и братолюбието бликат от един единствен небесен извор – Бога. И когато човешките умове, сърца и души са затлачени от лъжеистнните на атеизма и материализма (изкушавам се да кажа и на тяхната рожба социализма), тази божествена светлина, тази „жива вода” не може да проникне в тях, не може да ги просвети и напои, не може да ги одухотвори и облагороди. Резултатът е очевиден и плачевен. Линеят, съхнат и чезнат още в зародиш кълновете на вярата, доброто и любовта. А на тяхно място в човешките души избуяват плевелите и тръните на егоизма и безсърдечието; или в най-добрия случай – на една лишена от здрава философска основа и религиозна мотивация и поради това – безплодна и куха хуманност. Защото и в нравствения мир, както и във физическия свят, природата не търпи празно про­странство: изгоним ли Бога от живота си, на Негово място неминуемо идва дяволът – друга възможност просто не същест­вува. А пътят, по който дяволът води човечеството, не е стръмен и труден като Божия път. Пътят на дявола е широк, нанадолен и лесен. Единственият му недостатък е, че води право в ада.

Пределно ясно е: човешката история и човешкият опит категорично потвърждават факта, че без Бога, извън Бога истин­ска нравственост не е възможна. А нравствеността, моралът е единствената здрава и непоклатима основа, върху която чове­чеството може да гради живота, развитието и напредъка си. Това са многократно потвърдени истини, които не се нуждаят от доказване. Но… човечеството отказва да види, да приеме и да внедри тези прастари и проверени истини в живота си. Един­ствените-жизнеподдържащи и жизнеутвърждаващи истини! Други Бог не ни е дал, нито пък хората са открили. Това е единственото спасяващо лекарство, което болното човечество отказва да признае и да приеме. Може би защото лекарството е горчиво? Късогледство ли е това? Или някакъв нагон към самоунищожение? Или по-скоро е наркомания? Не е ли заприличало съвременното човечество на наркоман, който знае, че опиатите го водят към неминуема смърт, но не иска (или вече не може!) да се откаже от тях?

В това първо утро на Новата 2006 година ви говоря тези толкова сериозни неща не за да помрача общия ни празник, а за да ви вдъхна увереност, чувство за отговорност и решителност. Явно на нас, християните, Божиите съработници, се пада трудната и отговорна мисия да отклоняваме човечеството от гибелния път на саморазрушението; на нас, Христовите воини, се пада частта и задължението да отвоюваме света от злото. Единствено на нас] „Защото под небето няма друго име, на човеци дадено, чрез което трябва да се спасим, освен името на Иисуса Христа, Назорея” (Деян. 4:12,10). Ако носим това спасително име не само формално, а го носим изписано в душите и сърцата си, ние можем да направим наистина велики и чудни неща. Нека не ни смущава нашата малобройност, защото „с нами Бог!” Нека не ни обезсърчава гръмогласната и пошла светска врява, защото ние сме Христовият глас, който никой и нищо не може да заглуши. Нека не ни плаши вулгарната нападателност на сатанинските слуги, защото нашето оръжие са вярата, надеждата и любовта. Това са. Божиите оръжия, които Той е дал на Своите верни и с тях те победиха елинската мъдрост, римското могъщество, еретическите лъжеучения, разколите и всички дяволски коварства. Пред тези изпитани оръжия, ако ги използваме умело и решително, няма да устоят и атеизмът, и материализмът, и модерното езичество.

Накрая ще ви продиктувам една рецепта за щастлива Нова година”, която преписах за вас от Книжката „Хляб за всеки ден”, януари – февруари – март 2001 година.

„Вземете дванадесет пълни месеца, като внимавате да са абсолютно чисти от минали спомени за горчивина, злоба, завист и ревност. Почистете ги от полепналата по тях омраза, премахнете всички петна от дребнавост и ги употребете така чисти и нови, като току-що излезли от огромния склад на времето.

Разделете всеки месец на 30 или 31 равни части. Вторият разделете на 28 части. Не се опитвайте да правите цялата порция наведнъж (мнозина така похабяват всичко), но приготвяйте само по един ден по следния начин:

Поставете в деня 12 части вяра, 11 части търпение, 10 части смелост, 9 части труд (не пропускайте тази част, ще развалите вкуса на всичко), 8 части надежда, 7 части преданост, 6 части щедрост, 5 части доброта, 4 части почивка (който забравя това, все едно пропуска да сложи олио в салатата), 3 части молитва, 2 части размишление и една част добре обмислено решение.

Излейте в цялата смес любов и примесете с енергия. Пригот­вете всичко с горещо сърце, гарнирайте с усмивка и радост, а след това сервирайте със смирение и скромност.

Благословена Нова година!” /1 януари 2006 г./

Към СЪДЪРЖАНИЕ на книга 2 – С дух и истина

This entry was posted in С Дух и истина 2. Bookmark the permalink.

Отзиви / Коментари

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s