ТОРИНСКАТА ПЛАЩАНИЦА (Томина неделя)

На днешния ден – Томина неделя, темата за съмнението, проверките, вярата и доказателствата се налага някак от само себе си. Затова сега ще ви разкажа за Торинската плащаница, за тази загадъчна християнска реликва, за която толкова сме чували и чели. Това, което се пише и говори за нея, е твърде противо­речиво: едни я смятат за фалшификат (като много от средно­вековните „реликви” на Католическата църква; други пък, и то не без основание – приемат, че това е истинската плащаница, в която е било повито тялото на Господ Иисус Христос.

Коя е истината?

Ще започна отдалеч, от първите изображения на Спасителя, оцелели до наши дни. Тогава все още няма един утвърден, общоприет Негов образ. Той е рисуван обикновено като голобрад младеж или е представян с алегорични фигури като Пастир, Агнец и дори Орфей. И изведнъж, съвсем неочаквано, в иконо­графията на Христос настъпва прелом. От алегоричните и различни изображения повсеместно се преминава към образа, който се утвърждава в традицията и който е познат и днес по целия свят. Този образ е наречен „източен” или „исторически” и в Рим е известен още от III в. Логично е да се предположи, че за основа на този утвърден и общоприет образ е послужило някакво древно изображение. Опитвайки се да намерят неговия произход, някои изследователи се насочват към т. н. „едески легенди”.

Едеса е малка държава в Северна Месопотамия, в която християнството прониква в края на II в. Съществува сказание, че едеския цар Абгар V Велики (13-50 г.) пише писмо до Иисус Христос; че Христос му изпраща отговор и Свое изображение върху платно. Това изглежда малко вероятно, но има истори­чески данни, че в Едеса наистина са пазили като светиня някакъв образ на Христос, смятан за неръкотворен. След завладяването на Едеса от арабите този образ е пренесен в Константинопол и за него споменава историкът Евагрий (VI в.).

Когато през 1204 г. кръстоносците разграбват Византия, реликвата с „неръкотворния” образ изчезва от Константинопол. Съвременният английски историк Уилсън установява с положи­телност, че в похода срещу Византия участва френският рицар дьо Шарни. Това е много важен факт, тъй като през 1353 г. някой си граф дьо Шарни (навярно потомък на кръстоносеца) построя­ва храм, в който излага платно, за което твърди, че е истинската плащаница на Христос. От този момент пътят на плащаницата се следи внимателно до днес. През 1452 г. Маргарита дьо Шарни я връчва на Савоиския херцог, чийто потомци по-късно стават италиански крале. Днес плащаницата е притежание на това семейство. От 1578 г. тя се съхранява в специален ковчег в храма „Св. Йоан” в гр. Торино и е позната на света като Торинската плащаница.

Както подобава, Църквата се отнася критично и сдържано към реликвата. Историците също не й обръщат внимание. Това е разбираемо. Плащаницата няма художествена стойност; върху парче платно с размери 4,1 м на 1,1 м личали само тъмни петна, силуета на тяло и чертите на някакво лице.

През 1898 г. фотографът Секондо Ниа прави поразително откритие, което коренно променя отношението към плаща­ницата. Той я фотографира и остава изумен. Образът върху платното е негатив, с разменени тъмни и светли тонове. Става неопровержимо ясно, че плащаницата не е рисувана. Но кой и как е могъл да получи негативно изображение върху платно векове преди откриването на фотографията?

Какво разкриват негативните фотографии? „Плащаницата е запечатала хармонично тяло на човек, който е бил зверски бичуван и разпънат на кръст. Лицето е пропито с величие и покой, въпреки че по него има следи от удари и синини. Умре­лият има вълнисти коси, сравнително тясно лице, тънък нос, къса раздвоена брада. След смъртта върху очите му са били сложени монети (лептони или лепти – б. м.), които са били в обръщение в Палестина през I в. Върху главата се виждат следи от трънен венец, оплетен не като обръч, а като шапка” (Прот. Александър Мен, Синът Човешки).

По-нататъшните изследвания установяват:

  • плащаницата не е произведение на изкуството, а естествен отпечатък, образуван по непознат и до днес начин във вид на негатив.
  • платното на плащаницата е от времето на Иисус, изтъкано с тъкаческите похвати от онова време от памук, отглеждан в Средния Изток, но не и в Европа.
  • идентифициран е цветен прашец (спори) от 49 растения. 33 от тях са от растения, които се срещат само в Израел и Южните степи на Турция.
  • специалисти по космическа фотография доказват, че отпеча­тъците по плащаницата не са получени от плоско изображение, а от обемно тяло.
  • рентгеновите и ултравиолетовите тестове установяват, че кръвта е автентична.
  • човекът в плащаницата е умрял по същия начин както и Иисус. Изследователите изброяват осем пълни съответствия. (Ръцете в китките и нозете са прободени, дясната страна е пронизана, тялото е набраздено от удари с римски меч с оловни шипове, който през средните векове е бил непознат и пр.).

Отпечатъкът върху плащаницата напълно се покрива с еван­гелския разказ за Господните страдания.

Всички тези резултати от изследванията дават основание на един член от научния екип, химикът Джон Хелър, да заключи, че вероятността плащаницата да е фалшификат е едно на десет милиона. На международния симпозиум в Лондон историкът Дж. Уилсън излиза с хипотезата, че неръкотворния образ не е нищо друго, освен погребалната плащаница на Христос.

Възможно ли е това? Ето какво пише протойерей Александър Мен в книгата си Синът Човешки: „Евангелието от Йоан (30:5) разказва, че когато жените, Петър и Йоан отиват в гробницата, те намират там погребалните повивки на Христос. В очите на юдеите всички предмети, намиращи се редом с трупа, се смятат за „нечисти”. Но за учениците още от „първия ден на седмицата” Спасителят вече не е мъртъв. Затова, напускайки Галилея, те са могли да вземат със себе си савана и да го запазят като светиня.

После, когато през 30-те години на I в. християните започват да напускат Палестина, някои от тях се заселват в Дамаск и Сирия (Деян. 9:12). Навярно тъкмо те са пренесли там плаща­ницата. През II или III в. тя е могла да попадне в Едеса, където по това време християнството вече е утвърдено и където са я почитали като „неръкотворен образ”.

Струва си да се замислим над факта, че именно оттогава в иконографията се появява „историческият” образ на Христос.

Ето това са фактите. Почти всички научни данни свидетел­стват, че плащаницата е автентична. Наистина радиокарбо-новият анализ показва средновековна дата, но този метод е неприложим за материал, преминал през огън (пожарът през 1532 г. повредил платното, но изобщо не засегнал изображе­нието!). Наскоро беше направен нов анализ, който откри по плащаницата следи от някаква радиация. Би трябвало да се запитаме: не са ли това следи от преобразяването на Иисусовото тяло в момента на възкресението? Необикновеният релефен отпечатък не се ли е получил точно в този момент? Защото никой по никакъв начин не може да обясни произхода му.

За тези, които непременно търсят „веществени доказател­ства” за възкресението на Христос, Торинската плащаница може да бъде убедителен аргумент. Разбира се, предстоят още изслед­вания и анализи. Какво ще установят те, ние не знаем. Нашата вяра обаче няма да се промени от тези резултати и на йота, защото ние сме от тези, които „не са видели, а са повярвали”. Но ако излязат нови потвърждения за истинността на плаща­ницата, което е много вероятно, вълнуващо е да си мислим и да знаем, че следите върху нея наистина са от раните, които е докоснал апостол Тома на днешния ден; вълнуващо е да си мислим и да знаем, че кървавите следи са от пречистата изкупи­телна кръв на Господ Иисус Христос.

Вълнуващо е да знаем с убедеността и сигурността на апостол Тома, че образът, който толкова обичаме, е истинският образ на нашия Спасител. /30 април 2006 г./

Към СЪДЪРЖАНИЕ на книга 2 – С дух и истина

This entry was posted in С Дух и истина 2. Bookmark the permalink.

Отзиви / Коментари

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s