ЦЪРКВАТА, СВЕТИИТЕ И СВЕТА (Никулден)

Някога, в първите векове на християнството, един монах отшелник намерил изоставено дете. Диво и наплашено, то гледало недоверчиво и било готово да избяга. Но монахът го предразположил с благия си вид и успял да го заведе в скита си. Нахранил го, дал му някаква дреха и започнал да се грижи за него. Момчето било непокорно, имало буен нрав, но отшелникът го обградил с доброта и нежност и започнал да го възпитава и обучава. Предал му своя занаят (монахът плетял кошници, продавал ги и така се прехранвали), научил го да се моли, да чете и да пише. Когато момчето поотрасло, монахът го завел в манастира и го предал на братята. А те били учени хора. Пишели и преписвали книги и се занимавали не само с богословие, но и с други полезни науки. Момчето останало в манастира под надзора на братята. Те го научили на ред и дисциплина, на труд и прилежание. Новият послушник започнал да помага на мана­стирския лекар и за няколко години усвоил тогавашните меди­цински знания. След години с благословението на своя учител станал лекар в близкия град и създал щастливо многодетно семейство. Със своята добросъвестност и отзивчивост младият лекар спечелил обичта и уважението на всички и станал един от най-достойните жители на града. Към Църквата изпитвал искрена привързаност и благодарност, и никога не забравил, че всичко дължи на монаха отшелник и на братята от манастира, които го изучили и го направили човек.

Замисляли ли сте се някога какъв би бил днес светът без християнството? И какви биха били хората без облагородява­щата, възвисяваща и спасителна християнска вяра? Няма друга вяра, религия или институция, която да е дала толкова много на човечеството, колкото християнската вяра и Църквата. Да, светът днес тъне в зло и това зло приижда като мътна вода, но все още има общества или групи в тези общества, които успешно му противодействат. Това са християните и християнските Църкви. Без тях, без Христа, светът отдавна да е погинал. Защото единствено Църквата е тази, която спасява, единствено тя сочи верния път към вечния живот.

Но Църквата се грижи не само за небесното; в центъра на нейното внимание е и земният живот на хората. Църквата е тази, която защитава истината и правдата и винаги застава на страната на онеправданите. Тя е съвестта и корективът на обществото, тя посочва грешките, изобличава, учи и лекува недъзите. Църква­та разгръща повсеместна милосърдна и благотворителна дей­ност; тя е истинска майка за своите чада пък и не само за тях, а за всички, които търсят подслон под крилете й.

За да онагледя тези свои мисли за ролята на Църквата в човешката история, аз ви разказах в началото притчата за монаха и загубеното дете. Вие вече сте се досетили, че детето това е човечеството преди Христа, а монахът отшелник и манастир­ските братя, както и самият манастир, това е Светата Църква. Без грижите на монасите детето би погинало или напълно подивяло (което е едно и също); без Христовата Църква светът отдавна да е погубен от злото.

Ала цялата тази многостранна и спасителна мисия Църквата е осъществявала не просто така, от само себе си, а чрез опреде­лени свои служители, които Бог избрал и надарил с рядката дарба да обичат и състрадават; избрал и вдъхновил да изпълняват святата Му воля и обилно да поят пасомите си с живата вода на вярата и благочестието.

Такъв всеотдаен и предан служител на Църквата е бил и днес честваният светител Николай, архиепископ на ликийския град Мира. Благодарение на такива богобелязани личности християн­ската вяра е пуснала дълбоки корени в сърцата на хората, а Църквата е станала най-влиятелната институция, успешно ръководила живота на народите в продължение на много векове. Какъв ли не е бил св. Николай? Старателен и неуморен пастир; изряден и задълбочен духовник; ерудиран богослов; отзивчив и авторитетен обществен деятел; неустрашим застъпник за правда и истина; пламенен ревнител за вярата; страдалец и окованик за Христа; милосърден покровител на бедстващите; грижовен и състрадателен благотворител; чудотворен молитвеник и застъпник. Наистина часове няма да ни стигнат да изброим всичките му добродетели и заслуги. Веднъж ще го видим на кораб сред разбушуваното море да укротява бурята с молитва; друг път пак с молитва да възкресява загинал при падане моряк; ще го съзрем и в тъмницата, твърд и несломен от мъченията, да дава смелост и надежда на затворените с него християни; ще го чуем с пламенно слово да изобличава еретика Арии на Първия вселенски събор; ще се дивим на такта и мъдростта му, с която умирява войнишките размирици във Фригия; ще се възхитим на незабавната му и авторитетна намеса, с която спасява в последния момент от посичане трима свои съграждани; ще станем свидетели на дълбокото му смирение и бащинска загри­женост, с които помага на разорения баща, за да спаси дъщерите му от безчестие.

Ето, такъв е бил великият и дивен светител Николай, озарил с живота и делата си не само своята епоха, но и вековете след нея, чак до наши дни. Защото и днес той чудодейно откликва на потърсилите с вяра помощта му, и днес край мироточивите му мощи, пазени в гр. Бари (Италия) стават чудеса. И така ще бъде дордето свят светува. Защото истина е туй, което казва Псалмо-певецът: „Във вечна памет ще остане праведникът… Правдата му пребъдва вечно”(Пс. 111:6,9). Затова наричаме Църквата свята. Не само защото неин глава е Христос, а защото в лоното и сияят такива духовни светила, чиято светлина пронизва вековете и чиято сила нито времето, нито пространството могат да помрачат. /6 декември 2004 г./

Към СЪДЪРЖАНИЕ на книга 2 – С дух и истина

This entry was posted in С Дух и истина 2. Bookmark the permalink.

Отзиви / Коментари

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s